НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
търси в беседата 
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
< ПРЕДИШЕН ЗАПИС
|
ИЗГРЕВЪТ
|
СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
2_07 Опит за отвличане от Школата
Галилей Величков (1911-1985)
ТОМ 1
Алтернативен линк
"Опит за отвличане от Школата"
В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант.
В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
Тримата изкарвахме с една скромна заплата.
Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.
Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.
Ето дойде и това време.
Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?
Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.
Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.
Такива бяха моите разсъждения тогава.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.
От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.
Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение.
Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.
Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.
Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.
Това ще те задоволи като музикант.
И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.
И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.
Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.
Затова - избирай сам!
"
"Избирам, Учителю. Оставам тук в Школата!
" "Хубаво" - бе Неговият отговор.
Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор.
Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.
Минаха още няколко месеца.
Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски.
Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.
Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.
Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс.
Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.
Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си
изпълнил
предназначението си на това прераждане между българите.
А във всяка беседа аз давам по няколко закона.
Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.
Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?
Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги?
Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?
Разбираш ли това, което ти говоря?
" - "Разбирам, Учителю!
"
"Тогава отивай и действувай!
И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш.
Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?
Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.
Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.
А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши!
"
"Отказвам се, Учителю и оставам в Школата!"
"Хубаво" - беше отговорът Му.
И аз останах в Школата.
От живота си направих съдба за Школата!
И Школата я направих съдба за себе си.
А дали съм успял и дали съм издържал, това може да прецени само
Великият Учител.
,
,
г.
, (
Четвъртък
)
(неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
Беседа в petardanov.com
НАГОРЕ